"Dear John" ("С дъх на канела") е нов филм по книга на Nicholas Sparks - разбира се, романтичен. Все повече и повече се убеждавам, че този автор няма грешка. Поне не в моите очи. Успява да направи нещо наистина стойностно, всеки път, в ниша, която е толкова задръстена от филми, че вече почти никой романтичен не се приема на сериозно...
The lost art of letter writing. Която и тетрадка да си отворя от стари години, някъде из страниците има писма. Неизпратени писма. За приятели.. за непознати... Понякога си ги чета. Става ми смешно, понякога дори ме е срам.. Но повече от всичко ми е интересно - да разбера как съм мислила преди време, какво съм чувствала, какво ми се е случвало. Неща, които тогава не съм мислила, че ще забравя, защото са ми се стрували толкова важни и сериозни, сега са сякаш истории от живота на някой непознат.
Писмата наистина са изкуство. Изкуството да запечатваш моменти и чувства... Малко като този блог, въпреки че не е особено личен или поетичен (по мой собствен избор е такъв, какъвто е.)
Случвало ми се е да тръгна да пиша тук, но да стане нещо, което да ме прекъсне. Да ми спре интернетът, например. :P На следващия ден все още ясно помня точно какво съм щяла да напиша, но не го пиша. Моментът вече е отминал. Думите могат да бъдат възпроизведени наново, разбира се - ще са същите думи, но за мен вече нямат същата стойност, каквато са имали предния ден.
Не мисля, че има по-хубав начин да се изразиш от писмото. На живо думите са също така красиви, но не са вечни.. След ден-два избледняват, след месец вече едва се помнят, а след години - съвсем ги няма. А писмото е все още там. Пожълтяло от времето, може би - и още по-добре.. свидетелство за изминалите години. А чувството да отвориш писмо.. Да докоснеш хартията, да усетиш аромата й.. да проследиш всяка завъртулка в почерка. Сякаш си бил там, когато е писано.
Надявам се не сте помислили, че леко съм се чалнала, ами сте си представили описаното. :)
P.S. Относно филма да кажем нещо все пак! :D Много, много приятен. С няколко тъжни момента, в които леко ти се насълзяват очите без да искаш - винаги е плюс. С неопределен край, за да можеш сам да си го представиш. Ако дотук сте харесвали филмите, които съм оценявала високо в блога, гледайте и този - хубав е. Щом ме накара да изпиша такъв роман.. :)
Ето и една много нежна песничка от филма:
(Enjoy.)
