Inception. (и някви други незначителни мисли)

Can't believe, че са минали месеци вече откакто не съм писала тук някакви умни неща. Или каквито и да е неща, дори не толкова умни.. :О

Малко е странно как преди час, когато си отворих блога, имах да кажа 65 хиляди неща и се чудех с кое да започна, а сега - когато наистина тръгнах да пиша - всичко ми се изпари от главата. Може би е виновен за това фактът, че е 03:35 часът през нощта, а денят, който преди малко свърши, беше леко гаден и в главата ми е една малка кашичка.. Или пък просто съм затъпяла, въпреки че имам чувството, че по-скоро съм помъдряла известно

количество в последно време.

Както и да е.. да се насочим към темата на поста, която няма нищо общо с моето умствено състояние, въпреки че пак ще се стигне до обсъждането на някакви мозъчни процеси в крайна сметка :) Филмът: Генезис (иначе казано Inception); Актьорите: Лео ДиКаприо и

Джоузеф Гордън-Левит (поне над тези ще се концентрираме.. :Р)

Та.. Лео е един интересен случай. Надебеля, остаря и чак тогава стана нещо повече от

давещ се младеж с добро сърце и без пари. Иначе казано.. чак сега лека-полека успява да

се откъсне от образа си на Джак от Титаник. Не лош образ, разбира се. :) Титаник си остава велик филм, колкото и да го мрази брат ми (нищо не разбира :Р)

Джоузеф Гордън-Левит от своя страна съм споменавала и преди и си знаете съответно вече, че имам известни симпатии към него :) Историята на любовта ми към него се простира

далееееч, далеч.. до

времето, когато "На гости на третата планета" беше едно от гледаемите неща по телевизията. :) Еееех, да беше пак тогава. Забавлявахме се на яки предавания, тип Улица Сезам и Блясъчко Мечтателникът.

Както и да е, да се върнем на Генезис! Интересен. Цялата идея се върти около сънищата и реалността. Около реалните сънища и реалността, която си мислим, че сънуваме. Звучи малко объркващо поднесено по този начин и дори си мислех, че филмът ще е тип The Prestige - който много хора гледат по 2-3 пъти докато схванат.. но не! Лесно беше да се следи какво точно става и в кое измерение.. дали е реално, дали не е. Хареса ми идеята с талисманите (да не говорим, че пумпалът беше як и искам такъв). Финалът беше леко смотан - явно се бяха опитали да направят такъв, който да държи зрителя в напрежение, да се чуди "Сега това реално ли беше, уу-аа?" и т.н., ама не им се получи. И все пак, въпреки края, ми хареса много. Препоръчвам. :) Още повече, че темата за сънищата като цяло си е интересна, а да си представиш, че можеш да живееш друг живот докато си спиш е меко казано изкушаващо!

И за финал: тъй като малко материал има за Блясъчко в интернет, а много ми се искаше да го припомня на когото не се сеща - ето началната песничка (на испански, защото я няма в друг вариант)