Много. (a.k.a "1")

Отдавна не ми се беше случвало в момента, в който се сетя за блога си и за желанието да пиша в него.. да ми дойдат около 5 хиляди неща на ум, които ИСКАМ да споделя. Не да кажа, а да споделя. Защото при казването, не се знае дали някой те слуша. А нещата, които заляха ума ми този път, някак си си мисля, че имат смисъл и си струват да бъдат СПОДЕЛЕНИ. Ще ги номерирам в следващите постове.. надявам се да успея да изпиша тази вечер всичко, което бях решила, защото до утре (тъжно, но факт) вече ще си е заминало от главата ми.

Не знам ставало ли е дума по-рано, но имам сериозно влечение към фотографията като изкуство. За малко да я уча, за много, много малко. В крайна сметка реших, че по-добра идея е да завърша нещо "по-стабилно", което също така да ме влече (Реклама), а фотографията да бъде моето "тайно оръжие". Т.е., да се опитам да я развия доколкото мога и да видя докъде ще стигна сама. Защото не мисля, че една диплома в тази област би ми помогнала повече за евентуално навлизане в бизнеса, отколкото едно добро портфолио. Може да греша. Но едва ли.

Причината да казвам всичко това е "номер 1" или първото нещо, което имам да споделя днес. И то е нещо като олицетворение на фотографията, говореща без думи, разказваща истории, споделяща мисли, разкриваща чувства... запаметяваща мигове и даваща живот на спомените.

Директно давам линк към сайта, който ме заведе там, където вие трябва да стигнете :) Един живот, разказан с по една снимка на ден в продължение на 19 години. Впечатляващо е, повярвайте ми. Макар и повечето снимки да не са особено интересни или качествени, магията им се крие в това, че в тях сякаш все още живее отдавна починалия автор.

>>> http://www.mentalfloss.com/blogs/archives/15131 (статия по въпроса)

>>>http://photooftheday.hughcrawford.com/ (оригиналният сайт)

Илюстрирам със снимката, направена в деня, когато съм се родила:

Интересно е чувството да видиш нещо, родило се заедно с теб. Било то друго човешко същество, песен, идея или.. снимка :)

Enjoy.