2

Замисляш ли се достатъчно често за това, което ти казва някой? Да, чуваш, може би дори слушаш. Но връщаш ли се назад по-късно, мислиш ли за чутото? Учиш ли се от другите? Не е лесно да приложиш чуждото научено, да се учиш от чуждите грешки.. хората по-често си мислим, че "това на нас не може да се случи" и пак си правим, каквото си знаем.

Малко се отдалечавам от идеята обаче. Пак.

Това, което ме наведе на тези мисли, е ето тази песен:

.. която не бях чувала отдавна, но си припомних снощи. Не й знаех дори името.. но google го знаеше :)

Carmen Queasy? Като предимно любопитен човек, трябваше да знам коя е тази Кармен. Е, такава няма. Според краткото проучване, което заформих, Carmen Queasy е нещо като игра на думи и стои на мястото на "calm and queasy", което в Yahoo! answers е обяснено по следния начин: душевното ти състояние, когато се продаваш. Разбирай го както пожелаеш, но популярното мнение е, че става въпрос за най-старата професия. (не е изключено обаче да се отнася и за наемни убийци, примерно)

Важното тук е.. вслушваме ли се в това, което слушаме, или всичко минава покрай ушите ни като една песен? Ей така, без да остава за дълго в съзнанието ни, без да вкарва данни в мозъка ни.

Можем да намерим нещо за себе си на много места, трябва за целта обаче да потърсим.

Ти.. търсиш ли?